Върви си... По пътя, по който си отиваш ще пъплят моите сълзи, ще запълнят твоите следи... както вълната милва брега и крие стъпките на всички ни.
По друг път тръгни.. Пак до мен ще стигнеш унил, тъжен, пак ще ми простиш ще хвърлям камъни по тебе, за да виждам накъде бягаш. Ще стъпвам по тях, и подире ти ще пълзя, за да не бъда безпътна. Ти само бързай, за да стигнем далеч... двамата.

Браво,мила,все по-добра ставаш!

Хубаво е! Живо е! Харесва ми.