На Мануки
почивай в мир, приятелю...

Остани в сърцето ми,

Идвай в съня ми,

Отбивай се в дома ми,

неканен и призрачен...

Не ме оставяй!

И аз ще идвам при теб -

студения камък ще прeгръщам,

сложила устни на твоето име,

ще топля вечният ти сън.

Ще галя с всяка стъпка,

земята, в която лежиш!

Ще целувам цветята,

които ти нося...

Понякога ще паля цигара,

знам, че обичаш...

Нежни думи,

другиму няма да мълвя.

На ум - за теб ще копнея...

Друго - не мога,

затуй ще стана тъжен поет...

Ще пея, докато имам жар в устните,

докато има мъка в очите,

и болка в сърцето.

И ако Господ с дарба награди ме,

всеки ще помни твоето име,

Остани с мен.