Огради от желания,
Неизпълними, но близки.
Почти докоснати, 
но миражи.
Ходат из мислите ми
и тровят душата ми.

Богатството от спомени,
тежи на плещите ми.
Да го похарча?
За да е леко на сърцето ми.
Да го дам на бедните?

Мисли изгубени
бродят по магистралите,
чакат на автостоп
някой да ги закара
в битието ми.

ще те повозя..

да вървя по тротоара, първа радост е за мене!

"мисли изгубени бродят по магистралите"-фантастично и прекрасно усетено и намерено.пиши ,пиши, пиши,много пиши, не спирай да пишеш все по този начин и ще пометеш всичко пред себе си. Радвам ти се.

s tozi komentar:) blagodarq