Прочетен: 2240 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2006 00:19
Сещам се какви уводни статии съм чела в известни списания.
Сещам се за всяко интро в Егоист, когато той беше самичък на вестникарската сергийка, уеб пространството беше бедничко откъм финанси, ресурси и съответно онлайн дивотии на Български.
Тогава всички четяхме Егоист:) Сега го чета рядко, а на уводната статия май не обръщам внимание.
Тогава всички четяхме...
Как звуча само: като ветеран от комунизма. Какъвто всъщност съм - последното пионерче в редицата на 4ти В клас. Ветеран от комунизма, което като се замисля е било само в моя полза до сега. Като започнем с доброто Old school образование, игрите пред блока, хубавата музика / italiano vero/ , Floyd и тн.
Сешам се и как почнах първия си дневник. И как изливах пуберитетските си страдания там. Изгорих го на следващата година. След 365 дни реших, че съм била непростимо глупава, романтична и смотана, и за да си простя за това и да забравя " предишната Красита", трябваше да го изгоря.
Последва втори дневник, който и до днес водя:) Това ме навежда на мисълта за две неща / и двете не-дотам верни/. И именно, че или не съм порастанала и поумняла след 14стата си година до сега, за да не захвърля и този дневник, или просто съм се променила прекалено много, и то все към по-добро, по-напред и по-нагоре и искам да помня от къде започнах да раста.
Както и да е, този дневник ще е сериозен, скандален и е посветен на моите приятели, които през всичките тези години се множиха или деляха, защото не успяха да устоят на еволюционните процеси в българското общество. На тези, които все още ме търпят, don"t panic! Пак съм аз, но говоря повечко.
Четете стиховете ми, ако ви влече. Надявам се де се получи един оптимистичен блог. И пишете КОНСТРУКТИВНО
